най голямата?

3 Responses to “Най голямата страст ли е”

  1. on 09 яну 2008 at 3:33 pm elle

    Тука що никой не коментира? Може би въпросът не е ясен. Кое да е най- голяма страст – фотографията ли? Ми не е, много ясно, най- голямата страст е любовта. Е да, ще кажеш – любов към фотографията! Може и така да е, все пак и това е някаква форма на любов, но пък най- голямата… В крайна сметка човекът не е създаден заради фотографията, а заради самия човек.

  2. on 10 яну 2008 at 3:03 pm V

    Само дето любовта е преходна, а закачиш ли се веднъж за фотографията, тя си остава страст завинаги. Независимо от състоянието ти. Независимо от настроението ти. Независимо от околните. Независимо от ситуацията, мястото, времето или часа.

    Фотографията… Тя е винаги с теб. С нея откъсваш. Забравяш за всичко. Отпускаш. Бягаш. Минаваш в друг свят. В друго измерение. А после… После пак се завръщаш. Като друг човек. Различен. По-щастлив, по-спокоен, по-уравновесен, по… себе си. Поне за миг…

    Фотографията… Най-вярната ти любов, която никога няма да ти изневери, да те изостави или предаде, каквото и да става. Най-голямата страст, която никога не угасва.

    За някои… ;)

    Човекът е създаден заради самия човек. Фотографията е създадена заради душата. :)

  3. on 14 яну 2008 at 11:27 pm Деси

    :) най-голямото, най-вътрешното, най-ценното въобще коментира ли се? може да бъде анализирано само от неусетили.фотографията ли? не е бягство и завръщане, не е просто любов или страст дори, обратното е, пътуване и опознаване.опознал ли си, завръщане няма.а човекът за това е създаден (не заради себе си/някой друг/нещо друго), а за да пътува, среща, опознава и обича.

Trackback URI | Comments RSS

Leave a Reply